Зорница Спасова, климатичен посланик: Младите все повече се ангажират с борбата срещу климатичните промени
Зорница Спасова е дипломат на Европейския климатичен пакт в България. Тя се занимава с проблемите на климата, като напоследък фокусът ѝ е върху климатичните промени и здравето на хората. Ето какво сподели тя за проблемите, свързани с климата:
Разкажи ни с няколко фрази какво е Климатичният пакт и за какво е значимо да знаем за него.
включва пакет от политически начинания, с чиято помощ Европейският съюз ще премине към безвъглеродна стопанска система и ще реализира климатична индиферентност до 2050 г. Всяка интензивност в посока даване на информация, основаване на мотивация и поощряване съдействието сред хората и организациите на национално, районно и локално равнище ни приближава към постигането на задачите на Еврпейския климатичен пакт.
Как реши да станеш дипломат на Климатични пакт?
От години се занимавам с проблемите на климата, като напоследък фокусът ми е върху климатичните промени и здравето на хората. Работя в към Министерство на здравеопазването и съм създател в платформата за известна просвета за климата. Реших, че ролята на е доста подобаваща за мен и ще даде на работата ми национална и интернационална видимост.
Какво е да си дипломат на Климатичния пакт в България?
Чест и отговорност по едно и също време. Да си дипломат на Европейския климатичен пакт значи, че при публични изяви би трябвало да представяш освен себе си и институцията, в която работиш, само че и страната си.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една Зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страна, институции и НПО-та?
Ние живеем в една доста хубава страна, чиято природа не оценяваме и пазим задоволително. Преди демокрацията казусът беше в тежките замърсяващи производства тук-там, а след 1989 година – в безотговорността, неналичието на надзор и корупцията. Борбата за запаси се реализира на всички равнища, само че концепцията е, че с цел да сме добре като страна, следва да надвива публичният интерес пред частния. От европейските страни, които съм посетила, съм изпитала най-голямо удивление от природата на Швейцария и Норвегия. Освен естествените дадености, тук усещане прави и напъните за опазване на естествените дадености, а където е належащо – и рекултивацията на нечистите места. В Норвегия посетихме град Ода, чийто залив е извънредно хубав, като в приказките. Преди години тук е имало замърсяващо металургично произвеждане, от което сега няма и диря. За страдание, ние вървим по противоположния път сега – презастрояваме, изсичаме гори и бетонираме неповторими пясъчни дюни. Въпреки че през последните години зелените тематики навлязоха доста интензивно в медиите, на политическо равнище тематиката към момента се неглижира значително, което обслужва неразбираеми ползи.
Достатъчно осведомени ли са хората във връзка с политиките и самодейностите на Европейски Съюз за запазване на околната среда?
Не зная, не съм чела такова проучване. Личното ми усещане е, че хората като цяло не са задоволително осведомени, че тематиката за климатичните промени се трансформира в тайна, че отношението към нея е отрицателно като един от моторите на инфлацията и така нататък, което съгласно мен е надълбоко неправилно и забавя прехода към чисто произвеждане. България, въпреки и незначителен емитор на парникови газове в международен мащаб, със забавянето на осъществяването на дейностите по Плана за възобновяване, рискува да изостане доста от останалия свят, който напредва с бързи темпове, да стане неконкурентноспособна и да се трансформира в самобитно гето, като една от аргументите са точно негативните настройки към Зелената договорка.
Кои са най-простичките неща, които можем да вършим в всекидневието си, с цел да има позитивна смяна?
Да пътуваме с градския превоз и да използваме колата единствено за излизане отвън града през почивните дни. Да не ядем месо, като аз не съм съперник на лабораторно създаденото месо, само че то сега е доста скъпо. Да си носим новите облекла, както се споделя, и дано те да са по-малко, само че по-скъпи, качествени и красиви. Преди се чудех по какъв начин е допустимо да не е признато да се появиш два пъти с един и същи тоалет на събитие, като в този момент го разбирам, само че това е един от моторите за свръхконсумация и смяна на климата. Желанието да притежаваш не от нужда, а с цел да поддържаш статус, е един от психическите и обществените проблеми на човечеството, намерило израз в климатичната рецесия през сегашния век.
Кои са сполучливите образци – професионални или персонални, за съответна грижа за природата и справяне с отрицателните последици на климатичните промени?
До нас стигат образците на някои богати хора, които съумяват да живеят в унисон с природата, като това за тях несъмнено е доста мъчно и изисква огромна осъзнатост за всяко деяние. Впечатлението се скапва обаче, щом се качат на частния си аероплан. Бедните нормално реализират по-нисък въглероден отпечатък без изпитание.
На равнище град си припомням, че бях впечатлена с климатичната идея на Копенхаген. Тези хора знаят какво вършат и има толкоз доста неща, които София и другите ни градове могат да почерпят от тях.
Кои са главните интензивности и начинания, в които участваш или организираш и са част от интензивностите на Климатичния пакт в България?
Всеки мой ден минава в трескава работа по климата. Постоянно чета и се осведомявам за последните неща в моята област – климатичните промени и човешкото здраве. Областта е нова и ми доставя наслаждение това, че не ходя по утъпкани пътеки. Харесва ми да съм първият човек у нас, приказвал за един или различен здравен проблем, подбуден от климатичните промени. Навлизайки в работата, откривам пропуски в законодателството, в метода, по който да вземем за пример се издават предизвестията от системите Метеоаларм и БГ алерт в България, съпротивлявам се против неспазването на нормативните уредби за работа при неподходящо време, постаравам се да осведомявам обществеността за неща, които съм прочела или персонално изживяла и даже диря интрига в метода, по който другите хора в региона си правят работата. Някак в последно време работата „ изскочи “ от хартиения притежател и стартира да става „ на терен “.
А другояче като начинания мога да изброя присъединяване в 7 съглашения с офиса на Световната здравна организация в България за образуване на събития и издание на осведомителни материали за климатичните промени и здравето, подготовка за присъединяване в здравния ден на СОР29 в Баку, Азербайджан, менторство в програмата на Ал Гор “Climate Reality ” в Рим през юни, спечелването на премията за климатична публицистика на Европейското метеорологично сдружение през 2023 година със публикациите в „ Климатека “, научната ми работа в Националния център по публично здраве и разбори, участия в изявленията, конгреси, конференции, осведомителни дни и така нататък
Какво би желал да научиш децата си и младото потомство във връзка с опазването на природата и битката с климатичните промени?
Младото потомство е по-ориентирано от това на междинна възраст и нагоре във връзка с измененията в климата. Не инцидентно това е главната маса климатични протестъри – освен тъй като младите са по-радикални, а и тъй като те ще са тези, които климатичните промени ще обиден персонално. Според мен остарялото потомство би трябвало да се учи от младото в това отношение, а не противоположното.
Кои са твоите 3 зелени цели за идната година?
Ангажирана съм в план на Европейско женско лоби и Климатека на тематика „ Жени и климатична правдивост “. Работим с офиса на Световната здравна организация по осъществяване на двугодишното съглашение с Министерство на здравеопазването, като давам отговор за тематиката „ изменение на климата и здраве “. Планирам да издам и монография.
Научи повече за Европейския климатичен Пакт.
Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш.
Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet, с цел да си осведомен по въпросите за климатичните промени.
Разкажи ни с няколко фрази какво е Климатичният пакт и за какво е значимо да знаем за него.
включва пакет от политически начинания, с чиято помощ Европейският съюз ще премине към безвъглеродна стопанска система и ще реализира климатична индиферентност до 2050 г. Всяка интензивност в посока даване на информация, основаване на мотивация и поощряване съдействието сред хората и организациите на национално, районно и локално равнище ни приближава към постигането на задачите на Еврпейския климатичен пакт.
Как реши да станеш дипломат на Климатични пакт?
От години се занимавам с проблемите на климата, като напоследък фокусът ми е върху климатичните промени и здравето на хората. Работя в към Министерство на здравеопазването и съм създател в платформата за известна просвета за климата. Реших, че ролята на е доста подобаваща за мен и ще даде на работата ми национална и интернационална видимост.
Какво е да си дипломат на Климатичния пакт в България?
Чест и отговорност по едно и също време. Да си дипломат на Европейския климатичен пакт значи, че при публични изяви би трябвало да представяш освен себе си и институцията, в която работиш, само че и страната си.
Възможно ли е, в действителност, да живеем в една Зелена България и къде е границата сред напъните на всеки един от нас и тези на страна, институции и НПО-та?
Ние живеем в една доста хубава страна, чиято природа не оценяваме и пазим задоволително. Преди демокрацията казусът беше в тежките замърсяващи производства тук-там, а след 1989 година – в безотговорността, неналичието на надзор и корупцията. Борбата за запаси се реализира на всички равнища, само че концепцията е, че с цел да сме добре като страна, следва да надвива публичният интерес пред частния. От европейските страни, които съм посетила, съм изпитала най-голямо удивление от природата на Швейцария и Норвегия. Освен естествените дадености, тук усещане прави и напъните за опазване на естествените дадености, а където е належащо – и рекултивацията на нечистите места. В Норвегия посетихме град Ода, чийто залив е извънредно хубав, като в приказките. Преди години тук е имало замърсяващо металургично произвеждане, от което сега няма и диря. За страдание, ние вървим по противоположния път сега – презастрояваме, изсичаме гори и бетонираме неповторими пясъчни дюни. Въпреки че през последните години зелените тематики навлязоха доста интензивно в медиите, на политическо равнище тематиката към момента се неглижира значително, което обслужва неразбираеми ползи.
Достатъчно осведомени ли са хората във връзка с политиките и самодейностите на Европейски Съюз за запазване на околната среда?
Не зная, не съм чела такова проучване. Личното ми усещане е, че хората като цяло не са задоволително осведомени, че тематиката за климатичните промени се трансформира в тайна, че отношението към нея е отрицателно като един от моторите на инфлацията и така нататък, което съгласно мен е надълбоко неправилно и забавя прехода към чисто произвеждане. България, въпреки и незначителен емитор на парникови газове в международен мащаб, със забавянето на осъществяването на дейностите по Плана за възобновяване, рискува да изостане доста от останалия свят, който напредва с бързи темпове, да стане неконкурентноспособна и да се трансформира в самобитно гето, като една от аргументите са точно негативните настройки към Зелената договорка.
Кои са най-простичките неща, които можем да вършим в всекидневието си, с цел да има позитивна смяна?
Да пътуваме с градския превоз и да използваме колата единствено за излизане отвън града през почивните дни. Да не ядем месо, като аз не съм съперник на лабораторно създаденото месо, само че то сега е доста скъпо. Да си носим новите облекла, както се споделя, и дано те да са по-малко, само че по-скъпи, качествени и красиви. Преди се чудех по какъв начин е допустимо да не е признато да се появиш два пъти с един и същи тоалет на събитие, като в този момент го разбирам, само че това е един от моторите за свръхконсумация и смяна на климата. Желанието да притежаваш не от нужда, а с цел да поддържаш статус, е един от психическите и обществените проблеми на човечеството, намерило израз в климатичната рецесия през сегашния век.
Кои са сполучливите образци – професионални или персонални, за съответна грижа за природата и справяне с отрицателните последици на климатичните промени?
До нас стигат образците на някои богати хора, които съумяват да живеят в унисон с природата, като това за тях несъмнено е доста мъчно и изисква огромна осъзнатост за всяко деяние. Впечатлението се скапва обаче, щом се качат на частния си аероплан. Бедните нормално реализират по-нисък въглероден отпечатък без изпитание.
На равнище град си припомням, че бях впечатлена с климатичната идея на Копенхаген. Тези хора знаят какво вършат и има толкоз доста неща, които София и другите ни градове могат да почерпят от тях.
Кои са главните интензивности и начинания, в които участваш или организираш и са част от интензивностите на Климатичния пакт в България?
Всеки мой ден минава в трескава работа по климата. Постоянно чета и се осведомявам за последните неща в моята област – климатичните промени и човешкото здраве. Областта е нова и ми доставя наслаждение това, че не ходя по утъпкани пътеки. Харесва ми да съм първият човек у нас, приказвал за един или различен здравен проблем, подбуден от климатичните промени. Навлизайки в работата, откривам пропуски в законодателството, в метода, по който да вземем за пример се издават предизвестията от системите Метеоаларм и БГ алерт в България, съпротивлявам се против неспазването на нормативните уредби за работа при неподходящо време, постаравам се да осведомявам обществеността за неща, които съм прочела или персонално изживяла и даже диря интрига в метода, по който другите хора в региона си правят работата. Някак в последно време работата „ изскочи “ от хартиения притежател и стартира да става „ на терен “.
А другояче като начинания мога да изброя присъединяване в 7 съглашения с офиса на Световната здравна организация в България за образуване на събития и издание на осведомителни материали за климатичните промени и здравето, подготовка за присъединяване в здравния ден на СОР29 в Баку, Азербайджан, менторство в програмата на Ал Гор “Climate Reality ” в Рим през юни, спечелването на премията за климатична публицистика на Европейското метеорологично сдружение през 2023 година със публикациите в „ Климатека “, научната ми работа в Националния център по публично здраве и разбори, участия в изявленията, конгреси, конференции, осведомителни дни и така нататък
Какво би желал да научиш децата си и младото потомство във връзка с опазването на природата и битката с климатичните промени?
Младото потомство е по-ориентирано от това на междинна възраст и нагоре във връзка с измененията в климата. Не инцидентно това е главната маса климатични протестъри – освен тъй като младите са по-радикални, а и тъй като те ще са тези, които климатичните промени ще обиден персонално. Според мен остарялото потомство би трябвало да се учи от младото в това отношение, а не противоположното.
Кои са твоите 3 зелени цели за идната година?
Ангажирана съм в план на Европейско женско лоби и Климатека на тематика „ Жени и климатична правдивост “. Работим с офиса на Световната здравна организация по осъществяване на двугодишното съглашение с Министерство на здравеопазването, като давам отговор за тематиката „ изменение на климата и здраве “. Планирам да издам и монография.
Научи повече за Европейския климатичен Пакт.
Посланиците на Европейския климатичен Пакт в България може да видиш.
Използвай хаштаговете #EUClimatePact #MyWorldOurPlanet, с цел да си осведомен по въпросите за климатичните промени.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ